ООН: Престъпленията срещу природата застрашават последните вековни гори в Източна Европа и ред защитени видове

Публикувано на 24 November 2017

Екологичната престъпност е четвъртата по големина в света

Нов доклад на ООН предупреждава, че незаконната сеч и незаконната търговия с хайвер, както и бракониерството на диви животни, застрашават биологичното разнообразие в Дунавско-Карпатския регион, обхващащ над 15 европейски страни, сред които и България
Екологичната престъпност е четвъртата по големина в света престъпна дейност, която възлиза на 76 до 218 милиарда евро годишно. Дунавско-Карпатският регион, намиращ се в Централна и Източна Европа, е известен със своите природни богатства. Докладът “Борба с престъпленията срещу природата в Дунавско-Карпатския регион” на Програмата на ООН за околната среда, на WWF и на Eurac Research, представен тази седмица в Брюксел, разкрива, че престъпления като незаконна сеч, бракониерство и търговия с диви животни застрашават не само биоразнообразието, но и поминъка на населението в района.

Дунавско-Карпатският регион неслучайно е наричан още „Зеленото сърце на Европа“ - там се намират едни от последните вековни гори на континента. В България горите осигуряват около 85% от водния отток в страната или около 3.6 млрд м3 ресурс от чиста питейна вода. Те съхраняват над 80% от защитените растения и над 60% от застрашените от изчезване видове животни в страната. Незаконният дърводобив обаче е сериозна заплаха за горските екосистеми, биоразнообразието в тях и екосистемните услуги, които горите предоставят. Според експертен анализ на статистическите данни годишно в България той достига 2,4 млн. куб. м или 1/4 от общия добив (при официален добив от 6,9 млн. куб. м към 2012 г.). Сивият сектор в горското стопанство у нас генерира скрити приходи от над 100 млн. лв. годишно.

Според доклада, процъфтяващ е и черният пазар за хайвер от есетри – емблематичен за Дунав и българския риболов вид. Незаконно добитият хайвер достига цена от 6000 евро за килограм на черния пазар – търговията възлиза на 22 милиона евро годишно. Това дава своето катастрофално отражение върху есетрите - два от 6-те дунавски вида вече са изчезнали, а 3 са критично застрашени. Запасите от моруна, чийто хайвер е най-скъп, са намалели с 67% за едно десетилетие.

Жертва на бракониерство, за което няма адекватна наказателна процедура, са също кафяви мечки, вълци, рисове. Най-големите европейски популации на тези животни са именно в Дунавско-Карпатския регион.

"Плячкосването на тези природни ресурси подкопава развитието и лишава правителствата от необходимите средства за насърчаване на работни места, образованието и здравните услуги", заяви Ерик Солхайм, ръководител на Програмата на ООН за околната среда. "Тези ресурси по-скоро трябва да бъдат солидна основа за благосъстоянието на бъдещите поколения", добави той.

"Последните вековни гори на Европа и тяхното биоразнообразие изчезват с тревожни темпове", каза Марко Ламбертини, генерален директор на WWF. "Река Дунав, тук в сърцето на Европа, е дом на есетрите – един от най-древните и застрашени видове риби в света. В България и Румъния се срещат последните популации на диви есетри в Европейския съюз. Незаконната търговия с хайвер ще унищожи този вид, освен ако не бъдат предприети действия за предотвратяването ѝ."

Въпреки притеснителните факти от доклада, през последните две години успешни стъпки в полза на българската природа, които трябва да се затвърдят. WWF инициира широк дебат за незаконния дърводобив в България. Огромните усилия на експертите от организацията доведоха до влизането в сила на български национален стандарт за отговорно управление на горите по FSC (Forest Stewardship Council) през август 2017 г. С това България се нареди сред първите държави в Европа (с Франция и Португалия), довели до успешен край процеса по разработване на национални стандарти по горска сертификация - доказан инструмент в световната практика за стимулиране на отговорното управление на горските ресурси. Прилагането на сертификацията по международната система FSC осигурява икономически изгодно ползване при спазване на законността, защита на интересите на работещите в горите и местните хора, опазването на биоразнообразието и ограничаване на замърсяването. През 2016 г. Министерството на земеделието и храните, след дългогодишна работа с лесовъди, учени и различни организации, сред които и WWF, официално обяви 109 000 ха вековни гори за защитени от изсичане. Тази площ е по-голяма от всички резервати в България.

Докладът “Борба с престъпленията срещу природата в Дунавско-Карпатския регион” е достъпен на www.unep.org.

Докладът “Борба с престъпленията срещу природата в Дунавско-Карпатския регион”