Последните вековни гори в Европа

Публикувано на 8 June 2018

Някои диви кътчета в Европа все още са незасегнати.

Въпреки че земеделието и горските стопанства са променили голяма част от пейзажа на континента, някои диви кътчета все още са останали незасегнати.

Изследователи от Географския департамент на Хумболтовия университет в Берлин създадоха карта, обозначаваща последните стари гори, дом на дивита природа в Европа. Тя обхваща повече от 1.4 милиона хектара в 34 държави, сред които и България. „Става въпрос за гори, в които няма видими следи от човешка дейност и в които екологичните процеси следват своята естествена динамика“, обясни д-р Франческо Сабатини, оглавяващ изследването. По думите му подготовката на картата е представлявала огромно усилие, за което са допринесли стотици учени, експерти, както и местни активисти от неправителствения сектор, споделили информация къде могат да бъдат открити стари гори в техните страни. „Без помощта им никога нямаше да успеем да наберем такава база данни, която всъщност е и най-подробната за Европа“.

Проучването, публикувано в списание Diversity & Distributions, сочи, че старите гори на континента са изключително редки, разположени са в отдалечени месности и са разделени на малки групи. „Съвременният европейски пейзаж е резултат от хилядолетия човешка дейност. Затова не е изненадващо, че съвсем малка част от горите са останали незасегнати“, коментира проф. Тобиас Кюмерле от Унгария, съавтор в изследването. Учените са единодушни, че макар и да представляват миниатюрна част от общия горски фонд, старите гори имат огромно екологично значение. „Те са единствените места в Европа където все още се срещат много от застрашените животински видове. Това ги превръща в естествени лаборатории, които показват човешкото въздействие върху горските екосистеми,“ допълни още проф. Кюмерле.

За наше щастие такива гори все още има и в България. Столетни широколистни гори може да се видят по почти цялото протежение на Стара планина. А в някои части на Рило-Родопския масив освен широколистни се срещат и столетни иглолистни гори. Картата показва, че най-компактното богатство от вековни гори на Балканския полуостров се намира на територията на Хърватия, както и в Словенските Алпи, а в Централна Европа - в Чехия, както и в планинския масив Татри на терторията на Словакия и южна Полша. Смесени вековни гори се срещат в Алпийска Швейцария и в Пиренеите, а предимно широколистни – в части от Апенинския полуостров и на територията на Португалия. Скандинавският полуостров пък е най-богат на вековна иглолистна растителност, по-голямата част от коята се намира на територията на слабонаселената Финландия.

Опазените стари гори не бива да се приемат за даденост дори и в Европа

До този важен извод стигнаха учените от екипа на д-р Сабатини. Причината – голяма част от тези гори са малки, разпокъсани и изключително уязвими за човешко вмешателство. Макар че 89% от тях се намират в защитени зони, много често степента на протекция не е висока. Това означава, че поне в някои европейски държави дърводобивът би могъл да застраши статута на тези гори. Както се вижда и на картата големи части от тях вече са изсечени. Сред най-засегнатите райони са румънските и словашките Карпати, както и Балканите. „Нарастващото търсене на биоенергия, както и незаконното изсичане постепенно унищожават това незаменимо природно наследство,“ предупреждава проф. Мирослав Свобода от Университета по естествени науки в Прага. Според него в много от случаите дори никой не разбира, че столетни дървета са превръщани за броени минути в дървен материал. По думите на проф. Свобода опазването на тези гори трябва да бъде приоритет във всяка природозащитна стратегия на Европейския съюз.

Какъв е смисълът от създаването на подобна карта?

Картата помага на хората да осъзнаят ключовата роля на човешкия фактор в унищожаването на старите гори и насърчава усилията за тяхното възстановяване. „Интересното е, че ние използвахме картата за да калибрираме модел, показващ зоните, където експлоатирането на земята е по-слабо. По този начин можем да предвидим къде може да се появят вековни гори, които още не сме картографирали,“ обясни още д-р Сабатини.

За България данните са получени чрез картирането на стари гори по проект на WWF (с координатор на теренната работа проф. д-р Цветан Златанов от Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и екип от експерти от Институт за гората). Теренна работа е проведена и в гори в Пирин и Рила от екип на Лесотехническия университет, с координатор доц. д-р Момчил Панайотов.

Старите гори или горите във фаза на старост, са гори в последен стадий от развитието си, не съществено повлияни от мащабни природни нарушения или антропогенни въздействия, които се характеризират с неравномерна пространствена и възрастова структура; наличие на стари живи дървета с диаметри близки до максималните за съответния дървесен вид и месторастене; стоящи и паднали големи мъртви дървета в различни фази на разлагане. Къде са ценните стари гори в България и дали са опазвани можете да научите от онлайн картата, разработена и поддържана от WWF.

С по-малко от 1 лев на ден всеки може да ни помогне в опазването на дивата природа. Благодарение на месечните дарения, можем да планираме дейността си за няколко години напред и да сме сигурни, че ще можем да завършим започнатото. Вижте как лесно и бързо можете да ни подкрепите на www.spasetedivatapriroda.bg/gora

Visit of WWF to an old growth forest in Bulgaria

Екип на WWF България проучва гора във фаза на старост.

Първата карта, обозначаваща старите гори в Европа

Сертификат за дарение от WWF - вижте как и вие да получите такъв на www.spasetedivatapriroda.bg/gora