Затоплянето с 1.5 ° C може да е факт още през 2030 г.

Публикувано на 9 October 2018

Учените от IPCC призовават за спешни мерки за справяне с климатичните промени

Подготвен от над 90 експерти от десетки държави, научният доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени (IPCC) оценява перспективите за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 ° C. Документът, който е основният компас на политиците за човешкото въздействие върху климата, показва критичната необходимост от предприемането на спешни мерки. Одобрен от 195 правителства, Специалният доклад за глобалното затопляне подчертава малкия набор от възможности, с които разполагаме, за да излезем от опасния път, по който е тръгнал светът.

Докладът на IPCC има за цел да насочи правителствата към по-активни действия в областта на климата почти три години след Парижкото споразумение. Той ясно показва, че затопляне с 1.5 ° C е далеч по-безопасно за хората, природата и градската среда в сравнение с 2 ° C. Учените са единодушни, че тази на пръв поглед пренебрежима разлика от половин градус, може да има разрушителни последици за крайбрежните държави и по-чувствителните екосистеми и да доведе до загуба на естествени местообитания, топене на ледени шапки и покачване на морското равнище.

Неглежирането на проблема може да ни изтласка до граници, при които адаптацията към новите условия вече ще бъде невъзможна. Това, без съмнение, ще повлияе съществено върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж.

За да не се стига до този апокалиптичен сценарий учените призовават до 2030 г. глобалните емисии от въглероден диоксид да намалеят с 45% спрямо нивата от 2010 г. В средата на века възобновяемите източници трябва да осигуряват между 70 и 85% от глобалното производство на ток. А употребата на въглища за производство на енергия трябва да бъде сведена почти до нула.

„Всеки половин градус има значение за хората и природата – това е реалността в нашия затоплящ се свят. Ние нямаме друг избор освен да предприемем спешни мерки и да ускорим прехода към нисковъглеродни технологии в сектори като енергетиката, транспорта и хранително-вкусовата промишленост“, заяви д-р Стивън Корнелиус, главен съветник на WWF по въпросите на изменението на климата. „Без бързо и рязко орязване на въглеродните емисии, ние ще се сблъскаме с още по-тежки последици за екосистемите – от кораловите рифове до ледовете на Арктическия океан“.

Специалистите уверяват че колкото по-дълго отлагаме решението на проблема за ограничаването на въглеродните емисии, толкова по-сериозни ще бъдат последиците върху климата и толкова по-скъпо ще ни излезе справянето с тях.

„При увеличение с над 2 ° C ние ще станем сидетели на климатични промени, които не могат да бъдат спрени. Това означава, че се нуждаем от драстично увеличаване на амбициите в областта на климата и от ускоряване на прехода към икономика с ниски въглеродни емисии“, добави Корнелиус. „Забавянето на действията е твърде скъпо за размисъл, тъй като опустошителните последици от климата ще навредят на световната икономика.“

Докладът на Междуправителствения панел за климатичните промени беше поръчан от правителствата след срещата на ООН в Париж през 2015 г., когато беше постигнато съгласие да се ограничи увеличаването на средната глобална температура под 2 ° C.

„Правителствата са поискали този доклад. Сега трябва да го вземат в предвид за да избегнат най-лошите последици от изменението на климата. Ограничаване на затоплянето до 1.5 ° C е възможно, необходимо и спешно. Не можем да отложим нашия отговор за по-нататък,“ коментира Мануел Пулгар-Видал, ръководител на глобалната климатична и енергийна практика на WWF. „Разликата между „невъзможно“ и „възможно“ е само в политическото лидерство. Това, от което се нуждаем сега, е силната воля да посрещнем предизвикателството“

Според учените задържане на затоплянето до 1.5 ° C е осъществимо и човечеството разполага с технологиите и финансовите средства да го постигне. Но друг е въпросът дали правителствата имат воля, капацитет и институции да ги използват.

Във връзка с това WWF България призовава политиците да се ангажират по-сериозно с проблемите на климата, приканва бизнеса да инвестира повече в нисковъглеродни технологии, а всички граждани – да използваме възможно най-често енергия, добивана от възобновяеми източници.

До 2030 г. глобалните емисии от въглероден диоксид трябва да намалеят с 45% спрямо нивата от 2010 г.