Енергийна трансформация. Какво е бъдещето на въглищата у нас?

Публикувано на 22 October 2018

WWF постави на масата въпроса за справедливия преход от въглища към нисковъглеродна енергетика

В представителството на Европейската комисия в България се проведе първата по рода си кръгла маса и публичен дебат на тема „Справедлив енергиен преход“. Събитието беше осъществено съвместно от природозащитната организация WWF и екологично сдружение „За Земята“ като част от проект „Справедлив преход в Източна и Южна Европа”, изпълняван от WWF в Германия, Полша, Гърция и България.

Въглищата – енергия на висока цена

„Въглищата са скъпи както от финансова, така и от екологична гледна точка. На тях се падат 70% от емисиите парникови газове в света. Затова те са една от най-големите заплахи пред нашата глобална климатична система. Програмата на ООН за околната среда наскоро съобщи, че използването на изкопаеми горива е струвало над 3.6 трилиона долара през 2010 г. В същото време използването на въглища заплашва доставките на сладка вода, освобождава въглероден и серен диоксид и тежки метали, които причиняват киселинни дъждове, здравословни проблеми и глобално затопляне“, коментира консервационният директор на WWF България Иън Джаксън.

Притеснителното е, че потреблението на въглища е нараснало с 45% в световен мащаб от 2003 г. насам – много повече от петрола или газа. Предвижда се, че въглеродните емисии ще продължават слабо да се увеличават до 2035-2040 г., като най-големите усилия през следващото десетилетие ще бъде изваждането на въглищата като основен енергиен източник и почти пълното им излизане от употреба във всички страни до средата на века. На този фон WWF осъзнава спешната необходимост от справедлив преход към устойчиви алтернативи за производството на енергия, за да може покачването на глобалните температури да остане на нива до 2 ° C от преиндустриалните нива.

Нуждата от справедлив енергиен преход

Ангажиментите на Европейския съюз по Парижкото споразумение показват много по-високи амбиции като усилията на страните трябва да бъдат насочени в друга посока, а именно сериозно намаляване употребата на въглищата в енергийния микс на страните преди 2050 г. Това от своя страна налага създаването на всеобхватен подход за справедлив преход във всичките 41 въглищни региони на Европа. Този подход трябва да предложи адекватни алтернативи, които да намалят негативните последици за местните общности и работещите във въгледобивния сектор и ТЕЦ-те, захранвани от въглища. В същото време от него се очаква да подпомогне структурната промяна към устойчива местна икономика и справяне с нанесените последици от десетилетията интензивен добив и замърсяване на околната среда.

„Изменението на климата е факт. И това е риск за хората, икономиките, биоразнообразието и екосистемите. Потърпевши сме всички, включително и държавите от клуба на богатите“, заяви заместник-министърът на околната среда и водите Атанаска Николова. „Справедливият енергиен преход не е утопия той е необходимост. Политиките трябва и могат да насърчат справедливия преход за да избегнат структурни сривове и социални проблеми. Той е възможност както за Европейския съюз, така и за България. Това е предизвикателство, което обединява, а не разделя“. Заместник-министър Николова допълни още и че част от приходите от европейската схема за търговия с емисиии трябва да се използват за целите на справедливия преход.

За да бъде успешен обаче, проектът трябва да инициира сериозен и задълбочен интерес у всички заинтересовани страни – от синдикати и представители на гражданския сектор и бизнеса, до местните, националните и европейските институции.

Кое е уникалното в този форум?

Публичният дебат ни даде безценната възможност да положим началото на конструктивен диалог между представители на всички ключови сектори. А въпросите за справедливия преход бяха поставени за първи път в публичното пространство у нас, събирайки всички заинтересовани страни на едно място. В рамките на форума на една маса стояха ресорните заместник-министри от МОСВ и МЕ, както и представители на високо ниво от МТСП, Българска стопанска камара, синдикалните организации КТ „Подкрепа“ и КНСБ, Националното сдружение на общините, а също и експерти от Европейския синдикален институт и Европейската бизнес конфедерация.

„Можем да бъдем сигурни, че ако всички заинтересовани страни не бъдат включени в справедливия преход, той ще се провали“, коментира Леон Де Граф, политически съветник в областта на околната среда и климата на Конфедерацията на европейския бизнес. „Справедливият преход безспорно е отлична възможност за бизнеса, работниците и правителствата да се обърнат към Европейската комисия и да обяснят от какво имат нужда. Това е едно от най-големите предизвикателства и пред България“.

Справедливият преход в български условия

В рамките на кръглата маса справедливият преход беше разгледан като аспект на европейските цели и политики за климат и енергетика за 2030 г. и като част от възможностите за по-добро и устойчиво икономическо развитие на България. На форума главният експерт на програма „Климат и Енергетика“ на WWF България Георги Стефанов представи работен вариант на първия план за справедлив преход за региона на Югозападна България в контекста на скорошното затваряне на рудниците в Бобов дол.

„След затварянето на последните два закрити рудника в Бобов дол аз вече не стоя на стол, а на клада. От един развит район, в който безработицата беше сведена до минимум, изведнъж 1500 души са изхвърлени на улицата“, заяви кметицата на Бобов дол Елза Величкова. „Няма достатъчно деца за сформиране на паралелка в първи клас, а транспортните фирми отказват да работят, защото няма кого да возят. В Бобов дол има достатъчно свободна работна ръка, която обаче не е такава по свое желание“.

„Пазарът на труда се променя непрекъснато. Ефектите от глобализацията и светът на технологиите водят до изчезването на милиони работни местна всяка година“, каза Бела Галгоци, старши изследовател в отдела за икономическа, трудова и социална политика към Европейския синдикален институт. „България е една от засегнатите страни. Ние трябва да имаме отговор за това. Трябва да имаме възможност за справедлив преход“.

„Преходът към нулеви емисии ще бъде приет от всички само ако се осъществява паралелно с адекватен икономически и социален модел“, увери д-р Иван Кокалов – вицепрезидент на КНСБ. „Ще се изработи европейска пътна карта за справедлив преход за работниците от най-засегнатите райони. Югоизточна Европа безспорно е една от най-горещите точки за справедливия преход“.

„Сраведливият преход за нас е преход от заетост към заетост. Той трябва да премине през обучения и преквалификация за хората“, каза Елка Димитрова – директор на дирекция в Министерство на труда и социалната политика. „С този форум ние даваме пример на Европа за едно много активно и ползотворно партньорство“.

Какви са вариантите оттук нататък?

Екип учени от Софийския университет проведоха изследване, на базата на което да бъде изготвен план за развитието на района на Югозападна България след закриването на въгледобивната индустрия. Той включва три сценария.

„Първият предвижда запазване на статуквото, което би струвало повече от 2 млрд. лева. Вторият включва алтернативен растеж – привличане на инициативни хора, които да дадат необходимия импулс чрез развитието на бизнеси, основани на конкурентните предимства на региона. А третият сценарий предвижда привличане на голяма компания, която да поеме социалната тежест на тази територия“, коментира доц. д-р Косьо Стойчев от Софийския университет.

Публичният диспут се проведе броени дни след публикуването на подготвяния в продължение на три години научен доклад на Междуправителствения панел за климатичните промени. Документът, разработван от над 90 експерти и одобрен от 195 правителства, предупреди, че затоплянето с 1.5 градуса може да стане факт още през 2030 г. Учените алармират за критичната необходимост от предприемането на спешни мерки в тази насока, защото неглежирането на проблема безспорно ще повлияе върху нашето здраве, поминък, сигурност и икономически растеж.

Кръгла маса на тема "Справедлив енергиен преход"

Иън Джаксън - консервационен директор на WWF България