Пожари засягат около 50 000 дка гори всяка година

Публикувано на 24 August 2023

Заедно можем да ограничим щетите

В резултат от климатичните промени пожарите стават все по-чести като явления и се превръщат в основна причина за загубата на гори. Една вековна гора може да изгори за секунди, а щетите налагат изкуствено възстановяване под формата на трудни, несигурни и скъпи залесявания. Предотвратяването на пожарите би спестило много усилия в бъдеще. През последните години природозащитната организация WWF си партнира с Югозападно държавно предприятие (ЮЗДП ДП) за възстановяване на приоритетни за опазване горски местообитания в обхвата на мрежата от защитени зони „Натура 2000“.

Само загубите на дървесина вследствие на горски пожари у нас се оценяват на 2,5 млн евро годишно.

Значителният ръст в броя на горските пожари и площите, засегнати от тях, е безспорен. Дори и в региони с влажен климат, като Канада и Скандинавските страни, където доскоро пожарите бяха изключително редки, се регистрират тревожни случаи. В Русия например само за 2021 г. се докладват 18 млн. ха увредени от пожар гори. Само за сравнение, територията на България възлиза на 11 млн. ха.

През последните години и у нас ръстът на пожарите е осезаем, което крие сериозни рискове. Преките загуби само на дървесина се оценяват на 2,5 млн. евро годишно. Тук не се включват разходите за последващо възстановяване, както и множеството пропуснати ползи от здравите гори под формата на екосистемни услуги и дървопроизводствен потенциал. Няма как да не отчетем и риска от загуба на човешки животи и икономически загуби като загуба на домове, инфраструктура, пропуснати ползи от спрени дейности, и – не на последно място – загуба на местообитания, растения и животни.

90% от горските пожари са причинени от човека волно или неволно.

Данните сочат, че повече от 90% от пожарите в горите у нас възникват поради небрежно човешко действие или още по-страшно – бездействие. А най-често горските пожари у нас започват от запалени стърнища или пасища. Важно е да знаем, че по време на пожароопасен сезон е забранено паленето на огън на открито и извършването на огневи работи на разстояние по-малко от 10 м от границите на горските територии, освен на обособените за тази цел места. Ако станем свидетели на възникване на пожар в гора или поле, следва незабавно да сигнализираме на 112. Бързата реакция в началото на пожара е ключова за спирането на огъня.

Каква е връзката между горските пожари и климатичните промени?

Горските пожари допринасят значително за изменението на климата поради отделянето на много парникови газове. Между 1,7 и 4,1 млрд. тона въглероден диоксид годишно отиват в атмосферата. На горските пожари се дължат 15% от глобалните емисии на парникови газове. По-топлият климат, от своя страна, води до появата на суши. При суши горите стават по-уязвими към пожари. С други думи, големите количества парникови газове от пожарите предизвикват промени, водещи до още и по-големи пожари. Много проучвания предполагат, че изменението на климата ще увеличи броя на горещите и сухи дни. Това не просто крие висок риск от повече пожари, но и се удължава пожаропасният сезон, както и се увеличава засегнатата горска площ.

Кои са най-уязвимите за горски пожари места?

Класифицираме местата по два фактора:

Уязвимост по отношение на висока вероятност на възникване на пожара: когато най-често пожарите избухват на границата между гората и земеделските територии, покрай пътища и в близост до населените места;
Уязвимост по отношение на интензивност на пожара: най-уязвими са монокултурите от иглолистни видове на една и съща възраст, при които дърветата са залесени много близо едно до друго и не се прилагат грижи като разреждане.

Относно оценката на риска от горски пожари в България повече информация може да прочете тук.

Какво се случва с гората след пожар?

Ако проливен дъжд падне скоро след пожар, почвата може да бъде отмита до основната скала. Възстановяването на гората след това е много дълъг и сложен процес, затруднен допълнително и от климатичните промени. Понякога в по-южните райони с ниска надморска височина проливният дъжд след пожар може дори да доведе и до опустиняване. Опустиняването в Средиземноморския регион е значителен екологичен проблем, който има сериозни икономически и социални последствия. Към момента около 300 000 кв. км са засегнати от опустиняване, което застрашава прехраната на 16,5 милиона души.

Какво е положението у нас?

В Южна България се очаква климатът да стане подобен на този в Гърция. При евентуални горски пожари, след които не се полагат усилия за възстановяване, изгорялата гора може да бъде естествено заменена от гъсти вторични гори и храсталаци. Но в тези деградирали вторични гори се натрупват големи количества горим материал като суха дървесина и лесно запалими храсти. Те са идеално гориво за още по-обширни горски пожари.

В много случаи, за да се противодейства бързо след възникнал пожар, се извършват спешни залесявания. При тях обаче често се случва да липсват фиданки от пожароустойчиви видове, а теренът вече да е силно ерозирал. Така се стига до спешно използване на иглолистни дръвчета. Те обаче не са устойчиви срещу пожари. Ето защо предотвратяването на пожарите е от ключово значение и би спестило много усилия и пари в бъдеще.

Как да предотвратим горски пожар?

Важно е когато сме сред природата да подхождаме с особена грижа и внимание. Рискът в момента е още по-висок, тъй като сме в период с висока пожарна опасност. Затова WWF призовава:

да не палим огън;
да не хвърляме фасове и кибритени клечки;
да не пускаме пиратки, бомбички или фойерверки;
да не изхвърляме стъклени бутилки или предмети, защото могат да имат ефекта на лупа и да възпламенят сухите треви.

Разрастването на пожарите става много бързо, а овладяването и гасенето им – изключително трудно. Напомняме, че умишеното палене на стърнища/полета в България е незаконно.

Превенция на горски пожари на институционално ниво

Засилване на превенцията и подобряване на координацията между различните институции е най-важният елемент за ефективно намаляване на горските пожари. Това е и единственият начин за адаптиране към новите условия, създадени от климатичните промени. Отговорността за прилагането на превантивните мерки е поделена между различни институции: Главна дирекция „Противопожарна безопасност“ към МВР, Изпълнителна агенция по горите и държавни горски предприятия (към Министерство на земеделието и храните), областните управи, общините и кметствата, стопанистващи територията.

Всеки стопанисващ дадена територия трябва да спазва мерките за превенция. Често обаче препоръчаните мерки са пренебрегвани, въпреки че са регламентирани в законодателството. Решенията за разпределяне на ресурсите невинаги се основават на предварително цялостно проучване и планиране на необходимите действия на местно ниво. Има много добри инициативи за цялостно управление и координация на усилията за превенция на пожари. Но остава още много работа, докато бъдат приложени ефективно.

Как лесовъдите също могат да помогнат в превенцията на горски пожари?

Изключително важна е и ролята на горските специалисти, ангажирани с планиране на дейност в горите. Те следва да:

картират зони по степен на пожароопасност – жп линии, натоварени пътища, електрически далекопроводи, туристически центрове, както и зони с потенциална висока интензивност на огъня (повече лесно запалима дървесина);
предвидят мерки за изграждане на минерализирани ивици, отстраняване на подлес и храсти – особено от леснозапалими видове (смрики, иглолистни), окастряне на ниски клони, намаляване на гъстотата чрез ранни отглеждания и прореждания;
стимулират по-голямо разнообразие на дървесни видове, включително по възраст и по произход, като се толерират пожароустойчиви и сухоустойчиви видове;
трансформират вече съществуващи култури от едновъзрастови с еднотипна структура към многовъзрастови и с дървесни различни видове.

Какво е екстремен пожар (мегапожар)?

От началото на новото хилядолетие Средиземноморският регион се бори с нов феномен, наречен екстремни пожари. Новите климатичните условия спомагат за създаването на огнени бури, разпространяващи се толкова бързо, че стават неконтролируеми. Екстремните пожари са със собствено поведение – те завършват само при промяна на метеорологичните условия или когато им свърши горивото като причиняват сериозни щети и загуба на много човешки животи. Силата на пожарите се измерва в килоджаули (kJ). Защитното облекло на пожарникарите издържа до 1000 kJ. За съжаление, мегапожарите отделят много повече енергия от това и понякога то се оказва недостатъчно.

Ключът към опазването на нашите гори е обединението. Всеки от нас може да даде своя принос за предотвратяне на горските пожари.

Прочети още по темата: