Залесяване се прилага не само при създаване на нова или възстановяване на съществуваща гора и за озеленяване в градски условия, но и:

• при необходимост от адаптивни мерки и действия за предотвратяване на ерозия, осоляване или замърсяване на почвата, рекултивация и др.;

• ​за създаване на горски плантации за ускорено производство на биомаса;

• ​за по-бърза и успешна адаптация на горите към промените в климата.

Засаждането на подходящите фиданки в дивата природа или в градска среда е отговорен процес, основан на дългогодишни изследвания и наблюдения на лесовъди, биолози, еколози и други специалисти.

При всяко целево залесяване трябва да се съобразим със следните неща:

• климатичните особености на дадения район;

• локалните почвени характеристики;

• местното биоразнообразие и нуждите от опазването и възстановяването му;​

• видовете, формиращи естествената растителност на района при сходни условия - надморска височина, релефна форма (склон, било, долина и т.н.), почви (вид, дълбочина, свежест), изложение, обикновено са най-подходящите за залесяване.

В България има 5 климатични пояса и няколко подклиматични района, както и над 20 типа почви. Това разнообразие определя и абсолютната необходимост при засаждането на млади фиданки или семена, особено в дивата природа, да използваме само типични за естествената растителност на района дървесни и храстови видове.

В дивата природа е недопустимо да се използват чужди видове. Със значително негативно въздействие са инвазивните видове (айлант, аморфа, ясенолистен явор, американски ясен  и др.) или иглолистни видове извън естествените им месторастения. По този начин се гарантира, че залесяването ще доведе до подобрено качество на околната среда, а не обратното. Само за някои специални терени - залесявания в градски условия, озеленяване на сметища, шумоизолация покрай магистрали - се допускат изключения, ако избраните видове не са инвазивни и естественото им разпространение може да се контролира.

Недопустимо е за залесяване в природата да се използват фиданки с неизвестен произход или фиданки, които не са от района на залесяването.

Всички мерки по възстановяване на гори в защитените територии според българското законодателство задължително трябва да бъдат съобразени с плановете за управление на тези територии, а също и с местното биоразнообразие и характеристики.

Видове, подходящи за залесявания в природата

1. За озеленяване на брегове и водоеми/при повишено овлажняване на терена – всички български видове върби, черна и бяла топола, черна и бяла елша, летен дъб, източен чинар (в райони на естественото му разпространение), бряст, полски ясен.

2. При сухи терени – благун, цер, космат дъб, люляк, смрадлика, полски клен, мекиш, планински ясен, южна копривка, черен бор (само в райони на естествено разпространение).

3. В планините – зимен дъб, бук, ела, смърч, бял бор, черен бор и др. – в районите на естественото им разпространение.

Видове, подходящи за залесяване на специални терени

1. За изграждане на шумоизолационен слой са подходящи  вечнозелени и иглолистни видове с плътна корона: 

• Иглолистни дървета – бял бор, черен бор, лавзонов лъжекипарис, източна туя, западна туя, гигантска туя, аризонски кипарис, кедри и мн. др.;

• Иглолистни храсти – тис, синя смрика;

• Широколистни храсти – лавровишня, японски чашкодрян (вечнозелени).

2. За озеленяване на сметища – черен бор, кедри, аризонски кипарис, алепски бор, виргинска смрика, копривки, люляк, смрадлика, птелея, миризлива върба и др.

• Да не се допусне изсушаване на кореновата система - при транспортирането на фиданките от разсадника до обекта на залесяване и в процеса на самото залесяване; 

• Да няма подгънати корени;

• Да се уплътни грижливо почвата около корените, за да не остават въздушни кухини. За целта, при глинести почви, които се структурират на по-големи буци, е необходимо да бъде доставена рохкава почва или торф от друго място, като се внимава да не се пренесат патогени и други вредители;

• Поддържане на постоянна влажност на почвата около фиданката и на самата фиданка, до момента на нейното укрепване; 

• Кореновата шийка (частта между най-горни корени и стеблото на дръвчето) да бъде малко под нивото на терена. Дълбокото засаждане води до загниване, а плиткото – до изсъхване на фиданката.

Едроразмерните и средноразмерните фиданки се укрепват с 3 колчета, разположени на 120 градуса, и се обвързват със сезал или др. средство за връзване. Преди завързването мястото се увива с подходящ материал (например: гума, балатум, дебел плат и др.), който да не позволи врастване на сезала в тъканите на дървото.

Наложително е обилно поливане, независимо от метеорологичните условия и влажността на почвата в момента, за допълнително слягане и отстраняване на кухините в обема на кореновата система. Следващите поливки се извършват според метеорологичните условия, така че почвата да се поддържа свежа.

Поради редуцирания обем на кореновата система е желателно сутрин и/или вечер да се напръсква листната маса. Ако обемът на кореновата система и короната са в явно несъответствие, се извършва съкращаване (резитба) на короната, като се оставят достатъчно количество живи, добре развити пъпки.

Не е препоръчително през първата вегетация да се използват бързо действащи торове, за да не се предизвика неадекватен растеж на короната преди доброто възстановяване на кореновата система.

Оптимално време за засаждане на фиданки е пролетта преди започването на вегетацията. За широколистните дървета и храсти подходящо време е и есента, когато настъпи покоят за дърветата (след опадането на листата). Фиданки, произведени със закрита коренова система (в контейнери или саксии), могат да се засаждат целогодишно, но е необходимо полагането на специални грижи, за да не се допусне пресушаване на кореновата система.

Посадъчните материали от широколистни видове могат да бъдат със свободна коренова система, но при иглолистните дървета и храсти се използват задължително контейнерни фиданки или фиданки, отгледани на свободен корен, но извадени с почва около кореновата система.

Ръчното подготвяне на посадното място позволява изваждане на тревния чим, изтръскване на съдържащата се в корените му почва и отделяне на тревната растителност, отделяне на плодородния почвен слой от горните хоризонти от бедните долни хоризонти, отстраняване на камъни, отпадъчни материали и други нежелани примеси в почвата. По този начин богатата, рохкава почва от горните хоризонти се отделя от бедната почва в дълбочина.

Размерът на посадното място трябва да е достатъчен за свободно разполагане на кореновата система на фиданката, като от всички страни има поне по 10 cm разстояние между края на корените и стените/дъното.

Преди самото засаждане на фиданките със свободен корен се подрязват връхчетата на корените, а на контейнерните фиданки или извадените със земя се отрязват стърчащите от почвата корени.

При засипването на дупката е необходимо богатата почва да бъде разположена на дъното. Първоначално се поставя слой поне 10 cm рохкава почва или при възможност - угнил оборски тор. Фиданката се поставя дълбоко в дупката, насипва се рохкава почва, а след това се издърпва леко нагоре, за да се изправят евентуално прегънатите корени, така че кореновата шийка да бъде на нивото на терена.

Почвата, с която се засипват корените, се уплътнява на етапи чрез последователно и внимателно утъпкване и насипване.