Какво би искал/а да потърсиш?

Земя за възобновяема енергия
© WWF / Adam Oswell

Този проект ще допълва критични знания и пропуски в процесите при определянето на земи, подходящи за производство на възобновяема енергия. С фокус върху вятърната и слънчевата енергия на сушата в Румъния, България и Унгария, нашата инициатива използва международен опит в пространственото планиране на възобновяема енергия без компромиси при опазването на природата.

Специфика за България

 

Интегриран план за енергетика и климат на Р България /ИНПЕК/


Съгласно актуализирания Интегриран план за енергетика и климат през 2030 г. делът на възобновяемите източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия трябва да достигне 34,96 %. Половината от него е определен за сектор „Електрическа енергия“. Прогнозите са този дял да бъде постигнат чрез увеличаване на потреблението от новоизградени мощности, използващи основно вятърна и слънчева енергия.

През 2030 г. се очаква увеличение с 7 160 MW на инсталираните мощности на електрическите централи, използващи енергия от ВИ спрямо 2022 г. Този ръст е съпроводен с увеличение на инсталираните мощности при фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ) с 5 050 MW и при вятърните електрически централи, разположени на сушата (ВтЕЦ) с 1 280 MW. Прогнозираното увеличение от този вид централи се дължи на съвкупност от фактори, сред които и въвеждането на планираните политики и мерки за ускорено развитие на тези технологии, както и намаляване на инвестиционните разходи за тяхното изграждане. През 2030 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация и първите 500 MW ВтЕЦ разположени в морето.

Прогноза за инсталирани мощности за производство на електрическа енергия от ВИ по видове централи, GW


Източник:
Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България
 

Национален план за възстановяване и устойчивост /ПВУ/


ПВУ включва въвеждане в експлоатация на минимум 1,4 GW енергия от възобновяеми източници, заедно с инфраструктура за съхраняването ѝ със заряден капацитет 600 MWh, както и пилотни геотермални централи за производство на електрическа и топлинна енергия до 2026 г. 

Ускореното въвеждане на нови ФЕЦ води до постигането през 2030 г. на 45% дял в производството на електрическата енергия от ВИ, с което водещата роля на ВЕЦ е преустановена. През 2023 г. Министерството на енергетиката започна набирането на проекти за кандидатстване по процедурата за изграждане на фотоволтаични системи от страна на българските домакинства. По нея се предоставя безвъзмездно финансиране за доставка и монтаж на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване, както и на фотоволтаични системи с мощност до 10 kWp, които могат да включват и системи за съхранение на произведената електрическа енергия.

Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи. Той се финансира с безвъзмездни средства, а страната ни има право на 5.69 млрд. евро. От тях досега различните правителства в последните години успешно успяха на усвоят и инвестират 1.37 млрд. евро. В края на 2024 г. ЕК ограничи значителна част от средствата по втория транш, отчитайки пропуски в управлението, включително отказа от приемане на няколко закона: за личния фалит, поправка в закона за подаващите сигнали, пътна карта за енергетиката и правила за избор на антикорупционната комисия.

 

Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/


В съответствие със ЗЕВИ до 21 май 2025 г. страната ни трябва да извърши координирано картографиране, свързано с пространственото планиране на ВИ, а  до 21 февруари 2026 г. трябва да бъдат определени зони за ускоренота им внедряване. При определянето на приоритетните зони, предимство трябва да се дава на нарушени и урбанизирани терени, тъй като там негативните въздействия върху биоразнообразието са ограничени.

Зоните, определени съгласно плана, трябва да изключват зони от Натура 2000 и национални защитени територии, миграционни пътища на птици и естествени пасища, както и водни зони от икономическо значение за рибарството. Потенциалните смекчаващи мерки, по-конкретно предотвратяващи унищожаването или безпокойството на защитени растителни и животински видове съгласно българския Закон за биологичното разнообразие, също трябва да бъдат определени в плановете.

 

© Global Warming Images / WWF
За да постигнат амбициозните цели, поставени от инициативата REPower EU, европейските държави-членки трябва да се изправят пред значителни предизвикателства, възпрепятстващи устойчивото ускоряване на внедряването на възобновяема енергия. Европа е изправена пред критичен момент в постигането на целите си за възобновяема енергия, изискващ безпрецедентни усилия. За съжаление текущото състояние на възобновяемата енергия в Европа разкрива недостатъци в националните политики, като само Румъния е транспонирала напълно REDII.

Прекаленото разчитане на неустойчиви енергийни източници като хидроенергия и биомаса допълнително усложнява прехода. Лошото планиране на соларни проекти, което води до проблеми с капацитета на мрежата и други отрицателни въздействия върху местообитанията и биоразнообразието, изостря предизвикателствата. Освен това липсата на стратегии за регионализация и интелигентно пространствено планиране, съчетано със скептицизъм сред експертите и обществена опозиция, представлява значителна бариера за постигане на целите за възобновяема енергия. Разпределението на защитени територии и видове птици засилва опасенията, изискващи всеобхватни и координирани усилия за преодоляване на тези пречки и въвеждане на устойчиво енергийно бъдеще.
Цели на проекта

1) Разработване на  метод за дефиниране на нискоконфликтни, нискочувствителни зони, които могат да се използват в процедурите за пространствено планиране и регулиране.

2) Картографиране на техническия потенциал и пригодността на земята за внедряване на възобновяема енергия, като се  изключват райони с богато биоразнообразие, природни резервати и продуктивна земеделска земя и се дава приоритет на застроените площи и деградиралата земеделска земя с ограничени перспективи.

3) Прилагане на многосекторен подход към процеса на определяне на зони за ускорено развитие на възобновяема енергия от вятъра и слънцето.

4) Представяне на научнообоснована методология за интегрирано пространствено планиране на тези зони,  използвайки географска информационна система (GIS) и инструменти за вземане на многокритериални решения.

5) Насърчаване на сътрудничеството, информираността и доверието сред заинтересованите страни при идентифицирането и обозначаването на зони за възобновяема енергия.
  
6) Повишаване на обществената осведоменост за пътищата към бъдеще с нулеви нетни емисии и ключовите компоненти на успеха, основани на интегрираното пространствено планиране.

Ние се стремим да разпространяваме информация и да насърчаваме разбирането на стратегиите за възобновяема енергия за едно устойчиво и екологично осъзнато общество.

Изтеглете инфографиката, за да научите повече
WWF разработи базов анализ за потенциала за ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени у нас

По пътя си към въглеродно неутрално бъдеще и в съответствие с Интегрирания план за енергетиката и климата България планира да инсталира около 25,84 GW енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) до средата на века. За целта в страната ни трябва да бъдат инсталирани 13,66 GW фотоволтаични електроцентрали, 5,45 GW вятърни електроцентрали на сушата и 2,90 GW вятърни електроцентрали в морето. В тази връзка картографирането и пространственото планиране на територии, подходящи за ВЕИ у нас, изпъква като все по-належаща необходимост.

WWF смята, че приоритетни за развитието на възобновяеми енергийни източници трябва да бъдат нарушените и урбанизирани терени. По този начин не само ще минимизираме въздействията върху биоразнообразието и ще опазим природните ландшафти, но ще осигурим и възможност за насочване на инвестиции към терени, които имат нужда от рекултивация. Освен това ще генерираме възобновяема енергия възможно най-близо до консуматорите.“обяснява Диана Димитрова, директор „Природозащитни програми“ във WWF България.

Експерти на WWF разработиха и представиха публично първия Базов анализ за потенциала за ВЕИ в нарушени и урбанизирани терени у нас. Той показва, че България разполага с над 50 000 хектара площ от нарушени и урбанизирани терени, подходящи за производство на слънчева енергия, разпръснати из територията на цялата страна. Според предварителните оценки, на тези терени има потенциал да се инсталират ВЕИ мощности от близо 18 GW. Освен това у нас са установени и над 1700 нарушени терена, на които може да се развива вятърна енергия.

В проучването е използвана публично достъпна информация, както и информация, получена от съответните органи по ЗДОИ в периода юни 2023 г. - март 2024 г. Част от данните са допълнително дигитализирани или конвертирани в подходящ за анализа формат. Самият анализ се основава на няколко групи критерии: настояща земна покривка и земеползване, технически, вещно-правни и екологични критерии, за които са определени параметри и, където е приложимо, гранични стойности на параметрите.

„Критериите, използвани в анализа не са изчерпателни, но дават една систематична рамка, която по-нататък може да се обогати и прецизира. Без подобен анализ е много вероятно потенциалът на тези зони да не се използва за устойчиво производство на енергия, а конфликтът между ВЕИ и опазването на природата да продължи да се задълбочава. Целта на документа е да внесе първоначална яснота и да даде насоки на компетентните органи за последващи стъпки на действие.“допълва Димитрова.

Анализът показва нуждата от съвместни усилия на отговорните институции за създаването на единна база данни за нарушени и урбанизирани терени, както и за допълнително обследване на потенциала им за инсталиране на соларна и вятърна енергия. Специалистите прогнозират, че, ако тези действия се предприемат бързо и ако се допълнят и с други нормативни и инвестиционни мерки, това би могло да доведе до пренасочване на инвестиции във ВЕИ от зони с висока консервационна стойност към тези високо антропогенизирани терени. А това би ограничило натиска върху биоразнообразието и би намалило напрежението между различните заинтересовани страни.

WWF работи активно в тази посока с подкрепата на програма LIFE – програмата за природозащита на Европейската комисия, а отскоро и чрез проекта ReNewLand, който се фокусира върху три важна аспекта:
  • нуждата от стратегическо пространствено планиране на слънчевата и вятърната енергия на сушата;
  • нуждата от определяне на зоните за ускорено развитие за ВЕИ;
  • нуждата от провеждането на процеса по един устойчив и научно-базиран начин, който да редуцира максимално натиска върху природата.
Проектът е изключително важен, тъй като стартира в напрегнат момент на фона на хаотичното разполагане на ВЕИ инсталации у нас, водено единствено от инвеститорския интерес и без пространствено планиране на национално или регионално ниво. Това поражда напрежение между инвеститорите, природозащитните организации и местните общности.

В тази връзка, целта на ReNewLand е да подобри сътрудничеството и уменията на ключовите заинтересовани страни в областта на ВЕИ. Освен това той ще предложи подходяща за региона ни методология за пространствено определяне на зоните за ускорено развитие на ВЕИ, която ще се базира на икономически, социални и екологични ограничения и ще отчита приоритетността на нарушените и урбанизирани терени за развитие на ВЕИ. Това ще спомогне за преодоляването на някои от основните структурни пречки пред устойчивото развитие на ВЕИ, което постига баланс между бърз енергиен преход, опазване на биоразнообразието и отчитане на нуждите на местните общности.

Земя за възобновяема енергия или ReNewLand е финансиран от Европейската инициатива за климата (EUKI) на Германското федерално министерство по икономическите въпроси и защита на климата (BMWK).

Митове и факти за възобновяемата енергия

Използването на възобновяема енергия е ключова част от световните усилия за справяне с изменението на климата, намаляването на въглеродните емисии и в резултат - постигането на устойчиво потребление на енергийни ресурси. В унисон с тази тенденция Европейският съюз ускорява усилията си за по-зелено и по-чисто енергийно бъдеще и превърна в основна част от стратегията си създаването на зони за ускорено развитие на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Около тях гравитират редица митове, които нашите експерти развенчават, като обаче ясно подчертават, че ВЕИ технологиите не бива да се развиват за сметка на природата, а само в баланс между целите за климатична неутралност и опазено биоразнообразие.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е ТВЪРДЕ СКЪПА.

Факт: Цената на технологиите за възобновяема енергия е спаднала значително през последното десетилетие. Сега слънчевата и вятърната енергия са сред най-евтините източници на електроенергия в много части на света. Инвестирането във възобновяема енергия може да спести пари и в дългосрочен план чрез по-ниски оперативни разходи и намалени разходи за гориво.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е НЕНАДЕЖДНА, ЗАЩОТО СЛЪНЦЕТО НЕ ВИНАГИ ГРЕЕ, И ВЯТЪРЪТ НЕ ВИНАГИ ДУХА.

Факт: Макар да е вярно, че слънчевата и вятърната енергия са променливи, напредъкът в съхранението на енергия, интелигентните мрежи и разнообразната комбинация от възобновяеми източници гарантират стабилни и надеждни енергийни доставки. Батериите, помпеното съхранение на вода и други технологии могат да съхраняват излишната енергия за използване, в моментите, в в които ВЕИ не произвеждат.
 

МИТ: ПРЕМИНАВАНЕТО КЪМ ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ ЩЕ НАВРЕДИ НА ИКОНОМИКАТА.

Факт: Преминаването към възобновяема енергия може да стимулира икономическия растеж. Той създава работни места в производството, инсталирането и поддръжката на системи за възобновяема енергия. Освен това привлича инвестиции и може да намали разходите за здравеопазване чрез понижаване на нивата на замърсяване.
 

МИТ: ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО САМО ЗА БОГАТИТЕ СТРАНИ.

Факт: Технологиите за възобновяема енергия стават все по-достъпни включително за развиващите се страни. Всъщност много от развиващи се страни са водещи в приемането на възобновяемата енергия поради ползите от намаляването на разходите за внос на енергия и подобряването на енергийната сигурност.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ ИЗИСКВА ТВЪРДЕ МНОГО ЗЕМЯ.

Факт: ВЕИ проектите имат много по-малък отпечатък върху земята в сравнение с обширната деградация на земята, причинена от добива на изкопаеми горива. Разумното и устойчиво териториално планиране с акцент върху урбанизираните територии и нарушените зони може да намали значително натиска, който проектите за ВЕИ биха могли да създадат върху земните полета, екосистемите и биоразнообразието, като в същото време отговори на търсенето на електроенергия на национално ниво.
 

МИТ: ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО НАПРЕДНАЛА.

Факт: Технологията за възобновяема енергия е постигнала огромен напредък. Напредъкът в областта на ефективността, съхранението и интегрирането ѝ в мрежата прави възобновяемата енергия по-жизнеспособна и надеждна от всякога. Непрекъснатите изследвания и иновации водят до по-нататъшни подобрения.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ НЕ Е ЕКОЛОГИЧНА ПОРАДИ ИЗПОЛЗВАНИТЕ МАТЕРИАЛИ.

Факт: Въпреки че производството на енергия от възобновяеми източници има въздействие върху околната среда, то е значително по-малко от това на изкопаемите горива. Освен това много от компонентите на системите за възобновяема енергия могат да се рециклират и се полагат усилия за по-нататъшно намаляване на техния екологичен отпечатък.
 

МИТ: ПРЕМИНАВАНЕТО КЪМ ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ Е ТВЪРДЕ СЛОЖНО И РАЗРУШИТЕЛНО.

Факт: Много предприятия и общности са преминали успешно към възобновяема енергия с помощта на внимателно планиране и подкрепа. В ЕС се предвиждат все повече правителствени инструменти, които да подпомогнат този преход.
 

МИТ: ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е САМО ТЕНДЕНЦИЯ.

Факт: Преминаването към възобновяема енергия е продиктувано от необходимостта за енергийна независимост и дългосрочните цели на ЕС за устойчивост. Тя е важен елемент от глобалните усилия за борба с изменението на климата, намаляване на замърсяването и създаване на устойчиво бъдеще.
 

ДА ОБОБЩИМ...

Възобновяемата енергия често е обект на митове и погрешни схващания, но фактите говорят друго. Тя става все по-достъпна и надеждна за широк кръг от потребители и държави. Предоставя възможност за икономически растеж и създаване на работни места, стига да бъда въведена по начин, отчитащ характеристиките на околната среда. Преходът към възобновяема енергия е важна част от борбата с изменението на климата и изгодна алтернатива за различни общности по света.

Сред тях е и ЕС. Неговият план да постигане климатична неутралност до 2050 г. зависи от преминаването към възобновяеми енергийни източници. Затова активните действия в тази посока играят ключова роля за ускоряване на енергийния преход. Дезинформацията често замъглява дебата около възобновяемата енергия, но както проучихме, много от широко разпространените страхове се коренят по-скоро в митове, отколкото в реалността.Така че с правилните политики, експертни действия и гражданско участие енергийната революция е въпрос единствено на време.

Този проект е част от Европейската инициатива за климата (EUKI) на Германското федерално министерство по икономическите въпроси и действията по климата (BMWK).