Този проект ще допълва критични знания и пропуски в процесите при определянето на земи, подходящи за производство на възобновяема енергия. С фокус върху вятърната и слънчевата енергия на сушата в Румъния, България и Унгария, нашата инициатива използва международен опит в пространственото планиране на възобновяема енергия без компромиси при опазването на природата.

Интегриран план за енергетика и климат на Р България /ИНПЕК/

Съгласно актуализирания Интегриран план за енергетика и климат през 2030 г. делът на възобновяемите източници (ВИ) в брутното крайно потребление на енергия трябва да достигне 34,96 %. Половината от него е определен за сектор „Електрическа енергия“. Прогнозите са този дял да бъде постигнат чрез увеличаване на потреблението от новоизградени мощности, използващи основно вятърна и слънчева енергия.

През 2030 г. се очаква увеличение с 7 160 MW на инсталираните мощности на електрическите централи, използващи енергия от ВИ спрямо 2022 г. Този ръст е съпроводен с увеличение на инсталираните мощности при фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ) с 5 050 MW и при вятърните електрически централи, разположени на сушата (ВтЕЦ) с 1 280 MW. Прогнозираното увеличение от този вид централи се дължи на съвкупност от фактори, сред които и въвеждането на планираните политики и мерки за ускорено развитие на тези технологии, както и намаляване на инвестиционните разходи за тяхното изграждане. През 2030 г. се очаква да бъдат въведени в експлоатация и първите 500 MW ВтЕЦ разположени в морето.

Прогноза за инсталирани мощности за производство на електрическа енергия от ВИ по видове централи, GW


Източник: Интегриран план в областта на енергетиката и климата на Република България
 

Национален план за възстановяване и устойчивост /ПВУ/

ПВУ включва въвеждане в експлоатация на минимум 1,4 GW енергия от възобновяеми източници, заедно с инфраструктура за съхраняването ѝ със заряден капацитет 600 MWh, както и пилотни геотермални централи за производство на електрическа и топлинна енергия до 2026 г. 

Ускореното въвеждане на нови ФЕЦ води до постигането през 2030 г. на 45% дял в производството на електрическата енергия от ВИ, с което водещата роля на ВЕЦ е преустановена. През 2023 г. Министерството на енергетиката започна набирането на проекти за кандидатстване по процедурата за изграждане на фотоволтаични системи от страна на българските домакинства. По нея се предоставя безвъзмездно финансиране за доставка и монтаж на слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване, както и на фотоволтаични системи с мощност до 10 kWp, които могат да включват и системи за съхранение на произведената електрическа енергия.

Планът за възстановяване и устойчивост на България включва широк набор от мерки за инвестиции и реформи. Той се финансира с безвъзмездни средства, а страната ни има право на 5.69 млрд. евро. От тях досега различните правителства в последните години успешно успяха на усвоят и инвестират 1.37 млрд. евро. В края на 2024 г. ЕК ограничи значителна част от средствата по втория транш, отчитайки пропуски в управлението, включително отказа от приемане на няколко закона: за личния фалит, поправка в закона за подаващите сигнали, пътна карта за енергетиката и правила за избор на антикорупционната комисия.

 

Закон за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/

В съответствие със ЗЕВИ до 21 май 2025 г. страната ни трябва да извърши координирано картографиране, свързано с пространственото планиране на ВИ, а  до 21 февруари 2026 г. трябва да бъдат определени зони за ускоренота им внедряване. При определянето на приоритетните зони, предимство трябва да се дава на нарушени и урбанизирани терени, тъй като там негативните въздействия върху биоразнообразието са ограничени.

Зоните, определени съгласно плана, трябва да изключват зони от Натура 2000 и национални защитени територии, миграционни пътища на птици и естествени пасища, както и водни зони от икономическо значение за рибарството. Потенциалните смекчаващи мерки, по-конкретно предотвратяващи унищожаването или безпокойството на защитени растителни и животински видове съгласно българския Закон за биологичното разнообразие, също трябва да бъдат определени в плановете.

1) Разработване на  метод за дефиниране на нискоконфликтни, нискочувствителни зони, които могат да се използват в процедурите за пространствено планиране и регулиране.

2) Картографиране на техническия потенциал и пригодността на земята за внедряване на възобновяема енергия, като се  изключват райони с богато биоразнообразие, природни резервати и продуктивна земеделска земя и се дава приоритет на застроените площи и деградиралата земеделска земя с ограничени перспективи.

3) Прилагане на многосекторен подход към процеса на определяне на зони за ускорено развитие на възобновяема енергия от вятъра и слънцето.

4) Представяне на научнообоснована методология за интегрирано пространствено планиране на тези зони,  използвайки географска информационна система (GIS) и инструменти за вземане на многокритериални решения.

5) Насърчаване на сътрудничеството, информираността и доверието сред заинтересованите страни при идентифицирането и обозначаването на зони за възобновяема енергия.
  
6) Повишаване на обществената осведоменост за пътищата към бъдеще с нулеви нетни емисии и ключовите компоненти на успеха, основани на интегрираното пространствено планиране.

Ние се стремим да разпространяваме информация и да насърчаваме разбирането на стратегиите за възобновяема енергия за едно устойчиво и екологично осъзнато общество.

Използването на възобновяема енергия е ключова част от световните усилия за справяне с изменението на климата, намаляването на въглеродните емисии и в резултат - постигането на устойчиво потребление на енергийни ресурси. В унисон с тази тенденция Европейският съюз ускорява усилията си за по-зелено и по-чисто енергийно бъдеще и превърна в основна част от стратегията си създаването на зони за ускорено развитие на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Около тях гравитират редица митове, които нашите експерти развенчават, като обаче ясно подчертават, че ВЕИ технологиите не бива да се развиват за сметка на природата, а само в баланс между целите за климатична неутралност и опазено биоразнообразие.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е ТВЪРДЕ СКЪПА.

Факт: Цената на технологиите за възобновяема енергия е спаднала значително през последното десетилетие. Сега слънчевата и вятърната енергия са сред най-евтините източници на електроенергия в много части на света. Инвестирането във възобновяема енергия може да спести пари и в дългосрочен план чрез по-ниски оперативни разходи и намалени разходи за гориво.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е НЕНАДЕЖДНА, ЗАЩОТО СЛЪНЦЕТО НЕ ВИНАГИ ГРЕЕ, И ВЯТЪРЪТ НЕ ВИНАГИ ДУХА.

Факт: Макар да е вярно, че слънчевата и вятърната енергия са променливи, напредъкът в съхранението на енергия, интелигентните мрежи и разнообразната комбинация от възобновяеми източници гарантират стабилни и надеждни енергийни доставки. Батериите, помпеното съхранение на вода и други технологии могат да съхраняват излишната енергия за използване, в моментите, в в които ВЕИ не произвеждат.
 

МИТ: ПРЕМИНАВАНЕТО КЪМ ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ ЩЕ НАВРЕДИ НА ИКОНОМИКАТА.

Факт: Преминаването към възобновяема енергия може да стимулира икономическия растеж. Той създава работни места в производството, инсталирането и поддръжката на системи за възобновяема енергия. Освен това привлича инвестиции и може да намали разходите за здравеопазване чрез понижаване на нивата на замърсяване.
 

МИТ: ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е ПРЕДНАЗНАЧЕНО САМО ЗА БОГАТИТЕ СТРАНИ.

Факт: Технологиите за възобновяема енергия стават все по-достъпни включително за развиващите се страни. Всъщност много от развиващи се страни са водещи в приемането на възобновяемата енергия поради ползите от намаляването на разходите за внос на енергия и подобряването на енергийната сигурност.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ ИЗИСКВА ТВЪРДЕ МНОГО ЗЕМЯ.

Факт: ВЕИ проектите имат много по-малък отпечатък върху земята в сравнение с обширната деградация на земята, причинена от добива на изкопаеми горива. Разумното и устойчиво териториално планиране с акцент върху урбанизираните територии и нарушените зони може да намали значително натиска, който проектите за ВЕИ биха могли да създадат върху земните полета, екосистемите и биоразнообразието, като в същото време отговори на търсенето на електроенергия на национално ниво.
 

МИТ: ТЕХНОЛОГИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО НАПРЕДНАЛА.

Факт: Технологията за възобновяема енергия е постигнала огромен напредък. Напредъкът в областта на ефективността, съхранението и интегрирането ѝ в мрежата прави възобновяемата енергия по-жизнеспособна и надеждна от всякога. Непрекъснатите изследвания и иновации водят до по-нататъшни подобрения.
 

МИТ: ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ НЕ Е ЕКОЛОГИЧНА ПОРАДИ ИЗПОЛЗВАНИТЕ МАТЕРИАЛИ.

Факт: Въпреки че производството на енергия от възобновяеми източници има въздействие върху околната среда, то е значително по-малко от това на изкопаемите горива. Освен това много от компонентите на системите за възобновяема енергия могат да се рециклират и се полагат усилия за по-нататъшно намаляване на техния екологичен отпечатък.
 

МИТ: ПРЕМИНАВАНЕТО КЪМ ВЪЗОБНОВЯЕМА ЕНЕРГИЯ Е ТВЪРДЕ СЛОЖНО И РАЗРУШИТЕЛНО.

Факт: Много предприятия и общности са преминали успешно към възобновяема енергия с помощта на внимателно планиране и подкрепа. В ЕС се предвиждат все повече правителствени инструменти, които да подпомогнат този преход.
 

МИТ: ВЪВЕЖДАНЕТО НА ВЪЗОБНОВЯЕМАТА ЕНЕРГИЯ Е САМО ТЕНДЕНЦИЯ.

Факт: Преминаването към възобновяема енергия е продиктувано от необходимостта за енергийна независимост и дългосрочните цели на ЕС за устойчивост. Тя е важен елемент от глобалните усилия за борба с изменението на климата, намаляване на замърсяването и създаване на устойчиво бъдеще.
 

ДА ОБОБЩИМ...

Възобновяемата енергия често е обект на митове и погрешни схващания, но фактите говорят друго. Тя става все по-достъпна и надеждна за широк кръг от потребители и държави. Предоставя възможност за икономически растеж и създаване на работни места, стига да бъда въведена по начин, отчитащ характеристиките на околната среда. Преходът към възобновяема енергия е важна част от борбата с изменението на климата и изгодна алтернатива за различни общности по света.

Сред тях е и ЕС. Неговият план да постигане климатична неутралност до 2050 г. зависи от преминаването към възобновяеми енергийни източници. Затова активните действия в тази посока играят ключова роля за ускоряване на енергийния преход. Дезинформацията често замъглява дебата около възобновяемата енергия, но както проучихме, много от широко разпространените страхове се коренят по-скоро в митове, отколкото в реалността.Така че с правилните политики, експертни действия и гражданско участие енергийната революция е въпрос единствено на време.