Дунав отдавна е подложен на много силен натиск за превръщането му в транспортен коридор и енергиен източник. За съжаление, мащабните инфраструктурни проекти често не са съвместими с крехкия баланс на живота в реката.

През последните 150 години 80% от заливните площи и влажните зони по поречието на река Дунав са изчезнали. Увреждането на най-дългата река в Европейския съюз е причинено предимно от преграждането с бентове на речното корито, изграждането на диги и издълбаване на дъното. И докато в големи участъци в Германия и Австрия реката е превърната в плавателен канал, в по-слабо развитите райони на Среден Дунав, Долен Дунав и делтата на реката, все още се съхранява уникално биологично разнообразие, загубено на други места. Дом на видове от световно значение, там се срещат критично застрашените дунавски есетри, розови пеликани, морски орли и черни щъркели.

Влажните зони по Среден и Долен Дунав са забележителни. Те осигуряват многобройни екосистемни услуги, като пречистване на водата, намаляване на замърсяването, защита от наводнения и подкрепа за социо-икономически дейности като риболов и туризъм.

Една от основните цели на работата ни в Източна Европа е опазването на Дунав като истинска, богата на живот река. Благодарение на регионалното ни партньорство вече възстановихме жизненоважни влажни зони, реки и заливни зони по Дунав и неговите притоци, увеличавайки площта на реката с 5,462 хектара или с еквивалента на над 7422 футболни игрища. Това увеличи капацитета на Дунав с 13 милиона м3 или колкото 4800 плувни басейна с олимпийски размери.