The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
Загубата на природа води до влошаване качеството на екосистемните услуги, на които сме свикнали да разчитаме. Най-видимите последици от това са по-големият брой наводнения, слягането на почвата и влошаването качеството на водата. Учените предупреждават още, че тези промени ще ускорят измененията в климата в ущърб на природата и на всички нас.
Съставени от разнообразни екосистеми като торфища, блата, мочурища, езера и крайбрежни естуари, влажните зони са дом на 40% от видовете в света. Те също така улавят и съхраняват въглерод, премахват замърсителите на околната среда и предпазват местните хора от наводнения. Поради сложния си състав, те са особено уязвими, поради което са на път да изчезнат в Европа - над 90% от тях вече са пресушени. В резултат редица екосистеми деградират, а много растителни и животински видове са изложени на сериозен риск.
Застрашени сме също и ние.
Заедно с 30 партньори от 14 държави започнахме работа по проект WaterLANDS, за да възстановим влажните зони на Европа. Професионалисти от света на науката, бизнеса и природозащитата ще обединят сили с правителствата, за да вдъхнат нов живот на деградирали влажни зони на площ от 10 500 хектара в шест държави – България, Великобритания, Естония, Ирландия, Италия и Нидерландия. Ангажирайки в процеса местните общности и заинтересованите страни, партньорите гарантират, че възстановяването на влажните зони ще доведе не само до съживяване на природата, но и до социално-икономически ползи за населението.
След изграждането на отводнителни канали и помпена станция през миналия век Драгоманското блато е почти напълно пресушено. През януари 2020 г. мащабен горски пожар унищожи над 80% от неговата растителност. Днес Драгоманското блато е изправено пред заплахи като замърсяване, еутрофикация, засушавания и загуба на местообитания.
Всичко това води до загуба на екосистемни услуги, свързани с регулиране на местната температура, задържане на парникови газове и осигуряване на местообитания. Засегнати са редица животински и растителни видове, сред които алдровандата (Aldrovanda vesiculosa), големият воден бик (Botaurus stellaris), голямата бяла чапла (Egretta alba), белооката потапница (Aythya nyroca), европейската видра (Lutra lutra) и др.
След като разработи детайлна стратегия за възстановяване и управление на Драгоманското блато, WWF ще започне с теренната дейност по възстановяването:
1) ще бъдат създадени ефективни методи за отстраняване на излишната растителна биомаса (тръстика, папур и т.н.), и за използването ѝ в селското стопанство, строителните материали и биогоривата;
2) ще бъдат изградени три буферни зони с алувиални гори с цел намаляване замърсяването с торове от съседните обработваеми земи;
3) ще бъде възстановена туристическата и обучителна инфраструктура, разрушена от пожара през 2020 г.;
4) ще бъде проведен мониторинг на извършената дейност, при който ще бъдат изследвани нивото, температурата и мътността на водата, както и местообитанията на рибите и водолюбивите птици.
WWF работи рамо до рамо със Сдружение за дива природа Балкани, чиито специалисти имат богат опит и експертиза на територията на Драгоманското блато.
Проектът е финансиран от програмата на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ в рамките на споразумение No 101036484 (WaterLANDS).