Създадохме „Спасителен мечешки отряд”

В края на 2020 г. дадохме старт на нашата дългосрочна мисия за опазване на кафявите мечки у нас.

Кафявата мечка е включена в Червената книга на България (2015) със статут на застрашен вид и е защитена със Закона за биологичното разнообразие. Видът е приоритетен за опазване и в Европейския съюз.

Като вид, нуждаещ се от големи индивидуални територии, срещите на хората с мечките са неизбежни. Целта ни е да се погрижим за намаляване на негативните въздействия от човека върху мечките (бракониерство, деградация на местообитанията и безпокойство), но и да защитим хората и тяхното имущество - овощни градини, пчелини, домашни животни, които могат да пострадат от присъствието на мечки. За да могат мечки и хора да живеят в хармония.

За последните години предоставихме и монтирахме десетки електропастира в населените места с най-много нанесени щети от мечки. Спасителният отряд участва в преместването на проблемни мечки, както и в улавянето и осигуряване на грижа на осиротели малки мечета. Екипът ни създава образователни табели и брошури, среща се с институции и местни власти, отзовава се на десетки сигнали месечно, проучвайки ситуацията и предлагайки решения.

Хуба, Вихър и Горан бяха намерени осиротели и уплашени в Родопите през юни 2021 г. Те прекараха близо година в Центъра за рехабилитация на кафяви мечки на организацията „Арктурос“ в Гърция. След като специалистите там установиха, че мечетата са укрепнали достатъчно, бе създадена организация да се върнат обратно в природата. През май 2022 г. те бяха пуснати на свобода в Национален парк „Централен Балкан“.

През 2023 г. Спасителният мечешки отряд на WWF помогна на поредни три мечета, останали без майка – Никола и братчето и сестричката Мишо и Анета. След като прекараха почти година в специализиран рехабилитационен център в Гърция, през май 2024 г. върнахме мечетата в техния истински дом – дивата природа на България. Това се случи в мащабна съвместна акция с колегите от ЧЕТИРИ ЛАПИ и Министерство на околната среда и водите.

 

Търсим хуманни начини за решаване на конфликтите с проблемни мечки

Между 2021 и 2023 нашият екип организира и проведе първите у нас премествания на проблемни мечки. 

Макар при конфликтни ситуации тази практика на действие да се радва на голяма популярност сред заинтересованите страни, тя поставя и редица казуси включително къде да бъдат пуснати проблемните мечки. 

За съжаление действията ни не винаги успяват да решат трайно проблема и мечките или се връщат в старите си територии, или създават проблеми, но в други населени места. Това се случва особено в случаите, когато проблемното поведение на мечката не бъде открито веднага и мечката остава с месеци в населеното място, като губи страха си от хората. 

Макар и да не постигнаха желания резултат, опитът от трите акции за преместване на проблемни мечки беше особено ценен. Благодарение на поставените GPS-нашийници, събрахме ценни данни за движението и поведението на проблемните мечки, което ни даде нови знания за прилагането на превантивни мерки.

Акциите за преместване на проблемни мечки и търсене на решения нямаше да бъдат възможни без колективните усилия, подготовка и подкрепа от страна на Националната служба за защита на природата към МОСВ, спасителен център „Арктурос" - Гърция , Фондация ЧЕТИРИ ЛАПИ, Сдружение за дива природа „Балкани", Национален парк „Централен Балкан", РИОСВ София и РИОСВ Смолян.

Като част от международната инициатива „Балкански зелен пояс“ и 19 години след като на ГКПП Илинден – Ексохи беше изграден първият и единствен засега „тунел за мечки“ по границата с Гърция, екипът ни започна ново проучване, за да оцени ефекта на тунела за свързаността на местообитанията на мечките в района. 

Поставихме 5 фотокапана от българска страна, които в продължение на 5 месеца (от юни до октомври) събираха данни над самия тунел, както и от ключови местообитания в района. Целта беше да проверим дали над тунела има преминаване на мечки и други едри бозайници (вълк, сърна, дива свиня) и да проучим функционалността му като екокоридор.

В дейностите ни взеха участие и 12 доброволци, които имаха възможност да научат как да разпознават следи на различни видове животни, как се събират и преглеждат данните от фотокапани, както и помогнаха в комуникацията с местните хора и провеждането на интервюта.

 

Стартирахме големия международен проект Forest Connect, който цели опазване и възстановяване на горски екологични коридори за едрите хищници в Стара планина, Карпатите и Динарските планини с оглед и на климатичните предизвикателства.

В рамките на проекта обобщихме съществуващия опит за отглеждане и засаждане на горскоплодни дървета. На база на изследвания на диетата на кафявата мечка определихме най-предпочитаните видове, с които се храни. Заедно с представители на Северозападното държавно предприятие (СЗДП) събрахме костилки и семки от диви череши, круши, ябълки и джанки, които засадихме в разсадник в Берковица. През предстоящата година ще разсадим фиданките, за да увеличим хранителната база на мечките в коридорните територии на вида в Западна Стара планина.

Започнахме също така да тестваме различни методи на пространствено моделиране на екологични коридори за едри хищници. За целта събрахме съществуващи пространствени данни за района на Западна Стара планина и започнахме активно да изследваме територията за присъствие на животни. Създадените модели ще ни помогнат да определим важни коридори, чрез които едрите хищници от Централна и Западна Стара планина могат да се свързват помежду си.

Инсталирахме и фотокапани на различни места, за да потвърдим на терен коридорите, откъдето преминават едрите хищници и/или бозайници.

Изготвихме първия по рода си доклад за престъпленията срещу дивата природа у нас

Подобен анализ не е правен в България досега - проучването ни за реалния мащаб на закононарушенията срещу дивата природа обхваща периода 2016 – 2020 г. 

Резултатите са повече от интересни. Оказва се например, че има голямо разминаване между броя пострадали животни, регистрирани от институции, и преминалите през рехабилитационни центрове в страната. От данните става ясно също, че застрашените видове се ползват със значително по-слаба защита от т.нар. икономически значими видове - т.е. от разрешените за лов и риболов.

В доклада отправяме редица препоръки към компетентните държавни органи.

 

Зарибихме Дунав с хиляди есетри

Ние от WWF единствени в България правим зарибявания с есетри - критично застрашени риби, оцелели още от времето на динозаврите, но днес изправени на ръба на оцеляването!

През годините пуснахме в Дунав хиляди малки рибки - моруни, руски есетри и чиги. С това целим да укрепим популацията им.

През 2019 г. пуснахме в Дунав 20 000 руски есетри, а през 2014 и 2015 г. 60 000 чиги се отправиха към Черно море. През 2020 г. пуснахме над 7000 моруни - един от четирите останали в Дунав есетрови вида. Рибите са отгледани в български развъдник при специални условия, позволяващи по-лесната им адаптация в естествената среда. Освен това са маркирани от екипа на WWF с цел проследяване на тяхното развитие.

Част сме от международния проект Life Boat, който предвижда пускането на над милион есетри в Дунав. Амбициозният проект включва създаване на плаващ развъдник за есетри, реинтродукция на млади индивиди в Дунав, работа с институции и с местни рибарски общности и др. Специалистите на WWF България участват успешно и активно в редица дейности по проекта.

 

Въвлякохме рибарите в опазването на есетрите

Усилията ни за опазване на есетрите биха имали незначителен ефект без въвличането и разбирането на хората, живеещи около Дунав.

През октомври 2014 г. започнахме обучения на рибари за кандидатстване по европейски програми за земеделие и рибарство. Много сдружения се включиха в обученията, а рибарите от „Ветрен-396“ бяха обучени от експерти как да помагат при изследвания на риби и с мониторинг на есетровите популации.

Включването на рибарите в опазването на есетрите е от огромно значение. Освен че придобиват допълнителни практически умения, те могат да помагат на изследователски или природозащитни организации като нашата със своите ценни познания за реката, оказване на техническа помощ при изследвания, както и с данни за случайно уловени екземпляри.

През 2024 г. посетихме 14 селища и се срещнахме със 107 рибари. Усилията ни дават резултат - все повече риболовци и риболовни сдружения пускат обратно уловените есетри и споделят за това в социалните мрежи. 

Нов доклад на WWF документира стотици случаи на незаконен улов и търговия с есетри в България, Румъния и Украйна между 2016 и 2023 г. В България, за разлика от всички останали държави в региона, се регистрира и сериозно използване на забранени уреди за бракониерство на есетри – т.нар. кърмаци. През разглеждания период са конфискувани почти 1000 такива уреда. За изготвянето на доклада огромен принос имат експертите на WWF България от програма „Води“.

 

Направихме проучване на пазара за есетрови продукти

През 2021 г. създадохме първия по рода си доклад с доказателства за мащаба на бракониерството и незаконната търговия с есетри и есетрови продукти. Събрахме данни за нарушенията както в България, така и в Румъния, Сърбия и Украйна.

Оказа се, че въпреки забраната, месо и хайвер от диви есетри все така се продават свободно на българския пазар. Повечето нарушения са в заведения в дунавски градове, а незаконният хайвер се продава предимно в интернет. Опасенията ни са, че реалните нива на незаконна търговия и улов на есетри вероятно са в пъти повече от регистрираните.

Въпреки това, усилията ни по опазване на популацията на най-застрашената от изчезване група видове в света – есетрите, ще продължават.

 

По наше предложение беше обявена нова защитена местност „Есетрите - Ветрен” 

С обявяването ѝ се цели опазването на местообитанията на критично застрашените дунавски есетри.

Територията е в землището на село Ветрен, община Силистра, и е с площ 2884 дка. В границите ѝ се забранява добив на инертни материали от коритото на Дунав и драгиране на дъното на реката. Недопустимо е и изхвърляне на отпадъци, заустване на непречистени отпадъчни води, строителство на хидротехнически съоръжения, нарушаване на естествените хидро-морфологични процеси, както и евентуално пренасочване и забавяне на водните течения и затваряне на страничните ръкави на реката в участъка.

 

Работим с институциите за по-ефективна борба с престъпленията срещу дивите животни

Участвахме в междуведомствената група за създаването на Специализирано звено за борба с престъпленията срещу природата към Главна дирекция „Национална полиция“.

Създаването на „единна точка“ е необходимо, защото реален напредък в борбата с нарушенията и престъпленията срещу дивата природа може да се постигне само чрез прилагането на последователна политика и координирани действия от всички заинтересовани страни в този процес.

В партньорство с Асоциация на прокурорите в България провеждаме обучения за прокурори по темата „Престъпления срещу природата", за да може прокурори от цялата страна да се запознаят със социално-икономическите и екологични ефекти и предизвикателствата пред разкриването на тези престъпления.

Включихме се в международна инициатива за удвояване на броя на тигрите

През 2010 г., WWF постави началото на най-мащабната световна инициатива за опазване на емблематичен животински вид – тигрите в Азия. Правителствата на 13 страни, в които все още живеят тигри, обединиха усилия, за да направят всичко възможно да запазят от изчезване тези величествени диви котки, наброяващи тогава едва 3200.

Целта е ясна: удвояване популацията на тигрите до 2022 г. Името на проекта пък недвусмислено е #TX2 (абревиатура за: тигри, умножени по две).

С радост можем да съобщим, че преброяването през 2022 г. показа сериозно увеличаване на броя на тигрите по света - близо 5600 екземпляра! В България стотици се включиха в подкрепа на TX2.

Работата ни за опазване на тигрите продължава.