Докладът „Жива планета“ е водещата научна публикация на най-голямата природозащитна организация в света WWF. За първи път е издаден през 1998 г. Публикува се ежегодно до 2000 г., а оттогава насам – на всеки две години. Най-новото издание от октомври 2024 г. е 15-ото поред.

Докладът „Жива планета“ е всеобхватно изследване на тенденциите в световното биоразнообразие. 

Той предоставя научнообоснован преглед на състоянието на природния свят и разглежда как взаимносвързаните кризи на загубата на природа и изменението на климата приближават Земята към опасни повратни точки.

Особено важно е, че докладът представя доказани решения.

А именно - решения за трансформиране на енергийната, хранителната и финансовата система по справедлив и приобщаващ начин, който ще доближи света до постигане на глобалните цели в областта на природата, климата и устойчивото развитие до 2030 г.

Заключенията в доклада се основават на няколко различни показателя, основен сред които е Индексът „Жива планета“ (Living Planet Index, LPI). Той се изготвя от Лондонското зоологическо дружество, което е ключов партньор на WWF в сферата на научните изследвания.

Индексът „Жива планета“ ни помага да видим промените в природата от 1970 г. до днес, като проследява размера и измененията на животинските популации.

Индексът „Жива планета“ е предупредителен сигнал за нарастващия риск от загуба на функциите и устойчивостта на екосистемите.

Индексът проследява промените в относителната численост на популациите на дивите гръбначни видове. Терминът „относителна численост“ обозначава скоростта, с която популациите на дивите животни се променят с течение на времето.

Популациите могат да съдържат огромен брой индивиди или съвсем малко. Чрез измерването на промяната на относителната численост индексът проследява средната тенденция, а не увеличаването или намаляването на общия брой отделни индивиди.

Информацията за промените в числеността се взима от базата данни „Жива планета“ и след това се осреднява. Базата данни се допълва, обновява и анализира постоянно от специалисти от цял свят, които измерват промените в популациите на хиляди животински видове - от антилопите в саваната до оцелотите в тропическите гори на Амазония.

От своя страна индексът „Жива планета“ е моментна снимка на състоянието на биологичното разнообразие в определен период.

Данните от най-новото издание на доклада „Жива планета“ са повече от тревожни. Според тях:

• Само за 50 години – от 1970 до 2020 г. – сме изгубили 73% от популациите на бозайници, птици, земноводни, влечуги и риби;

• Човешките действия вече са променили около ¾ от земната повърхност и 2/3 от морската среда;

• Най-голям е спадът при сладководните животни – 85%. Следват сухоземните (69% спад) и морските животински видове (56%);

• Плашещ е сривът в Латинска Америка и Карибския район, където наблюдаваните популации от диви животни са намалели със зашеметяващите 95% за периода;

• Понижението в Африка, която е изключително богата на биоразнообразие, е 76%.

• В Европа и Централна Азия има свиване на популациите с 35%. Широкомащабният натиск върху природата тук обаче е бил факт още преди 1970 г., което отчасти обяснява по-слабата отрицателна тенденция.

• Увреждане на екосистемите от такъв мащаб тласка природата към опасни повратни точки. Ако те бъдат преминати, последиците ще се усетят в целия свят, от всички нас.  

WWF е най-голямата природозащитна организация в света, с над 30 млн. поддръжници и офиси в повече от 100 държави.

Нашата мисия е да спрем деградацията на околната среда и да изградим бъдеще, в което хората живеят в хармония с природата.

Това може да бъде осъществено, ако съхраним биологичното разнообразие на планетата, гарантираме устойчивото използване на възобновяемите природни ресурси и намалим замърсяването и свръхпотреблението.

Ние работим усилено за опазване на околната среда по целия свят и постигаме положителни резултати – защитаваме и възстановяваме местообитания и видове, което носи много ползи и на хората.

Както става ясно от доклада „Жива планета“ обаче, еднократните подобрения не са достатъчни.

За да постигнем глобалните цели и да се справим с глобалните кризи на климата и биоразнообразието, се нуждаем от трансформационна системна промяна - и няма време за губене.

Важно уточнение – във всяко ново издание на доклада са включвани все повече и повече изследвани популации и видове. Това прави прякото сравнение на данни от изданията неподходящо, тъй като изследваните бази са различни.