The WWF is run at a local level by the following offices...
- WWF Global
- Adria
- Argentina
- Armenia
- AsiaPacific
- Australia
- Austria
- Azerbaijan
- Belgium
- Bhutan
- Bolivia
- Borneo
- Brazil
- Bulgaria
- Cambodia
- Cameroon
- Canada
- Caucasus
- Central African Republic
- Central America
- Chile
- China
- Colombia
- Croatia
- Democratic Republic of the Congo
- Denmark
- Ecuador
- European Policy Office
- Finland
© WWF Bulgaria
Ръководител програма „Защитени видове“
Нада Тошева
Каква е ролята ти във WWF и откога си в организацията?
Ръководител програма „Защитени видове“ от 01.08.2021 г.
Какво ти дава работата във WWF?
Смисъл чрез преживявания, срещи и споделяне на опит и знания.
Сподели нещо любопитно за теб:
На „патагонски“ ли ти говоря? Като не ти харесва, върви в Патагония. Като дете чувах тези изрази и смятах, че Патагония е измислена страна. После разбрах, че съществува, но е много далече – в южното полукълбо, и няма как да стигна до нея, защото ние сме от другата страна на света и няма влак, с който да стигнеш напряко.
По-късно намерих вкъщи една стара книга за корабокрушението на Титаник и започнах да разпитвам как се озовала у нас. Казаха ми, че прадядовците ми я донесли, когато се прибирали от Аржентина, където по долината на Рио Чубут в Патагония строили пътища... Така разбрах, че Патагония съществува и че има път дотам и обратно. Прадядовците ми намерили пътя за Патагония през 1914 г. през Константинопол и Марсилия с кораб, аз го намерих през 2008 г. с 14-часов полет през Франкфурт.
Ръководител програма „Защитени видове“ от 01.08.2021 г.
Какво ти дава работата във WWF?
Смисъл чрез преживявания, срещи и споделяне на опит и знания.
Сподели нещо любопитно за теб:
На „патагонски“ ли ти говоря? Като не ти харесва, върви в Патагония. Като дете чувах тези изрази и смятах, че Патагония е измислена страна. После разбрах, че съществува, но е много далече – в южното полукълбо, и няма как да стигна до нея, защото ние сме от другата страна на света и няма влак, с който да стигнеш напряко.
По-късно намерих вкъщи една стара книга за корабокрушението на Титаник и започнах да разпитвам как се озовала у нас. Казаха ми, че прадядовците ми я донесли, когато се прибирали от Аржентина, където по долината на Рио Чубут в Патагония строили пътища... Така разбрах, че Патагония съществува и че има път дотам и обратно. Прадядовците ми намерили пътя за Патагония през 1914 г. през Константинопол и Марсилия с кораб, аз го намерих през 2008 г. с 14-часов полет през Франкфурт.